Принципно никога не съм била против запознанствата в нета. Преди година се запознах с мъж във фейса. Първо тръгна просто ей така – човек, с когото да си приказвам когато ми е скучно. За първи път открих човек, с когото имам да си кажа толкова много и никога, ама абсолютно никога да не ми става скучно. Отначало не го възприемах на сериозно, но нямаше как да не забележа, че е умен и с чувство за хумор, като моето. След време и двамата започнахме да се привързваме един към друг колкото и странно да звучи, защото комуникирахме само чрез Скайпа или фейса. Той стана единственият или може би един от малкото хората, които ме познават истински и все още ме харесват. Аз станах същото за него. Имало е дни, в които съм брояла часовете, докато не си разменя няколко изречения с него. Двамата знаехме всичко един за друг, каквото и да ни се беше случило през деня чакахме да чуем мнението или успокоението на другия. Ако някой някога ми беше казал, че